Политическите сили са вложили общо 605 801 евро за реклама във „Фейсбук“, сочи доклад на Института за развитие на публичната среда (ИРПС). Анализът обхваща периода от 09.08.2023 г. до 06.11.2023 г., т.е. времето, в което протече организацията на изборите и същинската предизборна кампания за първия и за втория тур по места, пише Дневник.
В този период е имало общо 532 страници в България, инвестирали суми от 100 и повече евро, за реклама на съдържание, свързано с избори, политика или социални теми. Взети са под внимание организациите и физическите лица, които са извършвали заплащането и които за посочения период са изразходвали повече от 1 000 евро.
Най-много за реклама на своите кандидати в социалната медия са отделили от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – 271 783 евро. Следват представителите на ГЕРБ с 105 567 евро и партия СБОР, която е похарчила 65 126 евро.
От института отбелязват, че в случаите, в които реклама е заплащана от името на някоя от партиите от коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“, екипът е обединил сумите. Така например рекламата на страницата на Васил Терзиев, който спечели кметското място в София, е реализирана от името на партия „Да, България“, но всички средства са включени към общата сума на коалицията. В тази обща сума е добавена и рекламата на „Спаси София“ и кандидатите свързани с нея, се подчертава в анализа.
Асен Ангелов от партия СБОР, участвал в изборите за кмет на София, е пример как някои кандидати публикуват реклами от свое име, без да уточняват коя политическа формация стои зад тях. Тази практика е използвана и от други кандидати за местната власт в различни точки в страната.
Организацията позовава изследването си на данни, според които в България „Фейсбук“ се използва от 4.6 млн. души и отбелязва, че с оглед на това не е учудващо, че партиите все повече залагат на промотиране в тази социална мрежа по време на предизборни кампании. Очертани са и предимствата на този тип реклама: на първо място тя предоставя много добра възможност за насочване на послания към конкретни групи от избиратели и така се увеличава ефективността на похарчените средства, а на второ място изисква много по-малък екип от експерти за изпълнение. Ефектът от популяризираното съдържание продължава да съществува и след изтичането на платения период чрез споделянията и коментарите на последователи, достигайки повече симпатизанти, отбелязват от института.
В допълнение при рекламата в социалните мрежи липсва „медиатор“ между кандидатите и евентуалните потребители на съдържанието. Това дава възможност за непосредствена обратна връзка от потребителите. От друга страна обаче, различни международни изследвания показват, че именно заради липсата на критичен посредник (каквато роля би следвало да имат журналистите) между партиите и широката публика, такъв тип платена комуникация е предпочитана от популистките формации, подчертават авторите на доклада.
